Народите по цял свят с радост честват идването на пролетта и събуждането на природата. Един от най-хубавите и живописни пролетни празници е в България – закичването с мартеници.
Според древна легенда още траките са връзвали червено-бели преплетени конци по времето на пролетните мистерии, символизиращи края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Съчетанието между белия и червения конец е символизирало безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух.
Друга легенда свързва мартеницата с прабългарите. Когато хан Аспарух стигнал до Дунавската равнина, омагьосан от нейната красота той избрал на това място да благодари на бога Тангра като запали огромен огън. Древните българи вярвали, че около огъня бог Тангра избира кого да покровителства. Ала ханът не бил весел – нямал билката, която растяла в родната му степ край Волга, а по обичая трябвало точно нея да положи до жертвените дарове. Изведнъж до хана долетяла лястовичка, към крака на която с бял конец било привързано стръкче от билката – подарък от неговата сестра Хуба. По време на дългия полет птичката била ранена и част от белия конец почервеняла от кръвта й. Хан Аспарух поднесъл билката на бог Тангра, а бяло-червения конец запазил, за да му носи здраве и щастие.
Традиционната мартеница се прави от бял и червен вълнен конец, усуква се наляво и се закичва винаги на лявата част на гърдите.
Цветовете на мартеницата носят определен смисъл: червеното – кръв и живот; бялото – чистота и щастие. Белият цвят първоначално е символизирал мъжкото начало и силата, а червеният – женското начало, здравето и раждането. Постепенно се включват още елементи и символи – сини мъниста против уроки, паричка за благополучие, а по-късно се появяват и станалите традиционни фигурки от конци – Пижо и Пенда.
Мартениците се носят до появата на първото цъфнало дърво или до идването на първите щъркели, символизиращи настъпването на пролетта. Тогава се връзват на цъфнала клонка и така на много места в България дървета и храсти традиционно биват окичени с мартеници. Счита се, че подарената мартеница носи щастие и късмет, затова закичваме роднините и приятелите си с мартеници.
От древността вярванията, идеите и натрупаният опит се предават чрез разказване на истории и легенди.
Историите са най-древното средство за синтезирано предаване и съхранение на информация, далеч преди появата на писмеността, хартията и сегашните технологии. Една разказана увлекателно история със завладяваща фабула, лесно ангажира вниманието на слушателите, улеснява съхранението й в паметта и осигурява по-нататъшното предаване на носените в нея идея, поука или вярване. Разказването на истории ни дава възможност да регистрираме и осмислим събитията от живота си. Индивидуално и колективно ние си разказваме истории, за да ангажираме аудиторията слушатели и да предадем извлечените поуки и идеи. Разказването на истории е фундаментално за всички култури, а разказите, които споделяме, създават връзка с останалите хора и изграждат чувство на принадлежност към общността.
Така историите на определена култура формират начина, по който тя възприема света. Едновременно ние създаваме историите и те формират нас и затова те заемат централна позиция както в индивидуалните, така и в колективните човешки преживявания.
Честита Баба Марта!
