Човешките емоции са автоматични реакции, които възникват в отговор на стимули, те служат като сложни и многостранни сигнали, които ни предоставят ценна информация за нашето вътрешно състояние, помагат ни да се ориентираме в социалните си взаимодействия и ни влияят върху процесите на вземане на решения. Основните емоции, според Пол Екман са шест:
Щастието е положителна емоция, която се характеризира с радост и удовлетворение. Проявява се като усмивка, смях приповдигнато настроение, лекота и общо чувство за благополучие. Тъгата е естествен отговор на загуба, разочарование или неудовлетворени очаквания. Тя е емоция на нещастие, скръб и сълзи, намалена енергия и склонност към отдръпване и размисъл. Страхът е първична емоция, която задейства реакцията „бий се или бягай“ и ни помага да се предпазим от опасност. Проявява се като тревожност и повишено състояние на бдителност в отговор на заплаха. Гневът е силна емоция на неудовлетвореност, реакция на несправедливост или заплаха за благосъстоянието. Проявява се с раздразнение, негодувание и със силно желание да се изправим срещу ситуацията. Изненадата е кратка и често мимолетна емоция, която възниква в отговор на неочаквана или нова ситуация. Тя включва рязка промяна на вниманието и когнитивна настройка за адаптация към неочакваното. Отвращението възниква при неприятни или обидни стимули. Проявява се като чувство на отблъскване, желание да се дистанцираме и избягващо поведение.
А сега да си представим емоциите като вибриращ оркестър, в който всеки отделен инструмент представлява една от основните емоции. Толкова широкообхватен и разнообразен оркестър естествено се нуждае от диригент, който чрез палката да създаде хармония и да навигира в сложната симфония от човешки емоции. Именно този умел диригент е Емоционалната интелигентност (ЕИ):
„Емоционалната Интелигентност е способността да възприемаме, разбираме, управляваме и да се справяме с емоциите в самите нас и във взаимодействието ни с другите“.
Ето ключовите елементи на ЕИ: Самосъзнанието ни помага да идентифицираме собствените си емоции, например – да разпознаем тътнещата фрустрация, преди да се превърне в изблик. Следва Саморегулацията, която в примера дирижира успокояването на надигащия се гняв. Емпатията действа като мост, който ни позволява да възприемаме емоциите на другите. Тя помага да разпознаем тъгата на приятел и да отговорим със състрадание, а не с пренебрегване. Социалните умения са мелодиите, които в отговор създаваме – нежно докосване, слушащо ухо или думи на насърчение. Чрез разпознаване на нюансите в емоциите, ЕИ създава Мотивацията да изберем подходящи отговори и да избегнем емоционалните свръх-реакции. Като умел диригент, хармонизиращ оркестъра, ЕИ ни осигурява Управление на емоциите. С други думи – ЕИ не е потискане на емоциите, а тяхното провеждане с осъзнатост и умения.
ЕИ е диригент на оркестъра от човешки емоции.
Отвъд личното благосъстояние, силната ЕИ насърчава по-здрави взаимоотношения, води до по-дълбоки връзки и по-ефективна комуникация. ЕИ дава възможност на лидерите да вдъхновяват и мотивират своите екипи, създавайки положителна и продуктивна среда.
И накрая – ЕИ не е даденост, тя се придобива и усъвършенства, тя не е просто дестинация, а пътуване през целия ни живот. Овладявайки и управлявайки симфонията от емоции ние постигаме хармония в своите лични и междуличностни мелодии.