Данило Долчи (1924-1997), роден и работил в Сицилия, е забележителен миротворец и социолог, който през 50-те години организира селяните в областта и с ненасилствени действия се бори да промени трагичното им положение. Долчи и селяните постигат много успехи, печелят много граждански битки и успяват да получат нови училища и улици, язовир за напояване на фермите и по-добри условия за живот.
През 1986 г. Данило Долчи инициира своята „Bozza di Manifesto“ (Чернова на манифест). Това е началото на една продължила 8 години работа, изразяваща основни идеи за разяждащите обществото и отношенията в него проблеми, както и предложения за решаването им. Черновата е изпратена на Ноам Чомски, Йохан Галтунг, Пауло Фрейре, Скот Кенеди, Франко Аласия, Гилберт Силва Руис и други – общо 120 изтъкнати личности, които дават своя принос, подобрявайки и обогатявайки първоначалния проект. В Манифеста, създаден въз основа на концепцията за майевтиката на Сократ, Долчи прогласява своя знаменит Реципрочен майевтичен подход – РМП. В древногръцкия език “μαιευτικός” означава „изкуството на акушерката“. Аналогията в РМП е, че всеки образователен акт е раждане на вътрешните потенциали на индивида, който иска да учи, както майката желае да роди бебето си.
РМП е метод, при който група хора се срещат и общуват по начин, позволяващ пълното и свободно участие на всички. В РМП няма кой да свежда знанията до учащите, а всички се учат един от друг.
Срещата има образователни цели и се основава на активното слушане и на идеята, че сътрудничеството, личният опит, знанията и отговорността на всеки qса в основата на творческите и положителни постижения, и че всички допринасят активно за постигане на целите на срещата.
В контекста на образованието и обучението този метод е чудесен ресурс, който позволява да се обсъжда съдържание, да се научават компетенции и да се разсъждава върху конкретни въпроси. РМП може да се използва за развиване на креативност, комуникативни умения, умения за взаимоотношения, умения за сътрудничество и умения за активно участие.
РМП създава безопасен контекст за хората да изразяват себе си, да откриват, да бъдат креативни, да усвояват релационни и комуникационни компетенции, да се чувстват оценени като човешки същества. От концепцията на Сократ го отличава фактът, че в РМП знанието идва от опита и е необходима реципрочна връзка, за да се развие това знание.
Понастоящем методът РМП се пропагандира и разпространява от Центъра за креативно развитие „Данило Долчи“ https://danilodolci.org/en, който има мрежа от 400 европейски и 100 световни партньори. Основната цел на Центъра е да популяризира дейността на Долчи и неговият РМП в училища и образователни институции, да обучава преподаватели и възпитатели в тази иновативна методология на образованието. Това се постига чрез: разпространяване историята на живота и творчеството на Данило Долчи; насърчаване на образованието на деца, младежи и възрастни чрез РМП; разпространение на РМП в училищен контекст на международно ниво; образоване за мир и ненасилие; обучение за групова работа като инструмент за културно, социално и гражданско израстване; насърчаване на младите хора към активното гражданство и демокрацията на участието.
Центърът за креативно развитие организира: майевтични семинари в училища, университети, организации и институции културни и образователни дейности, европейски проекти (семинари, курсове за обучение, младежки обмен и т.н.), с младежи от различни страни, по темите за ненасилие, мир, активно участие и реципрочна майевтика; курсове и семинари, насочени към обучение на експерти в методи, които помагат на хората да израстват в групи, да насърчават личната и колективна креативност и да заменят вътрешните структури с еднопосочни авторитети и да израстват в общностната структура; европейски проекти в сферата на образованието за възрастни с използване на РМП.
Центърът също насърчава процесите на самоанализ, фокусирани върху разкриването на уникалните същински потенциали на народите, живеещи в райони, където се вихри индустриализацията, така че те да осъзнаят обективно собствените си условия и да избегнат комплекса за малоценност спрямо деформиращите външни модели, да осъзнаят как видимите недостатъци могат да послужат като неоценими ресурси и за предотвратяване изместването на замърсяващи транснационални индустрии в бедните страни.
Същевременно Центърът води борба срещу модата, раздуваща термина „креативност“, насърчава инициативи за развитие на интелигентността, личното и колективно творчество и капацитета на избор и ненасилствени действия; използва съществуващите (образователни, културни, пацифистки, религиозни, синдикални) структури за изграждане на взаимно уважение; насърчава сред младежите инициативи за овластяването им да разпознаят своите конкретни нужди и да изразяват нагласите си; идентифицира области и стратегии за разпространение на дебати и инициативи, подтиква младежите към самоанализ по въпросите: Какви перспективи имат, живеейки в т.н. градски клетки? Какъв е коренът на техните злини? Как ненасилствено да се разрушат всички форми на господство?
Данило Долчи е написал над 50 книги, някои от които са преведени на над десет езика. През 1957 г той получава Ленинска награда за мир, през 1989 г. – наградата „Ганди“ и 3 пъти е номиниран за Нобелова награда за мир. Заради убеждения си пацифизъм („Насилието не е акушерка на революцията“) и активната си ненасилна социална дейност, Долчи заслужено е наричан „Италианският Ганди“.
Всичко това показва колко много светът дължи на прозрението, творчеството и дейността на Данило Долчи. А дали – и кога – може да се надяваме да се появи българският Ганди?
Този пост е вдъхновен от проект LIFE (Life Worth Living: Caring for our Educators and Principals), реализиран с подкрепата на програма „Еразъм+“ и насочен към повишаване на благосъстоянието на педагозите и директорите в пет европейски държави.
